„Да ги правя ли, да не ги ли правя?“ „Прочетох, че са вредни, по-добре да клякам“, „Докторът каза да правя по 100 на ден.“
Може би това са трите най-чести фрази, които чувам или чета, когато някой обсъжда упражненията на Кегел. И тогава винаги ми се иска да размахам смело набора с научни статии, обясняващи в резюме, че „дозата сама прави отровата“ (Парацелз) . Е, има и още малко детайли, но за да не ви занимавам с излишни подробности, ми се иска да ви разкажа защо, кога, кога не и как да се правят тези упражнения.
Нека първо да покажа добри обноски и да почета „откривателя“ на тези упражнения, въпреки че съм далеч от мисълта, че преди него жените, а и мъжете са били в неведение, че имат свръхспособности да спрат поток от урина или газ, когато не им се иска да излизат.
Това, което повече ме впечатлява е, че през “далечната” 1948 г. , Арнолд Кегел, американски гинеколог, се опитва да намери консервативно лечение на уринарната инконтиненция, използвайки своето откритие перинеометър (уред за измерване на волевите контракции на тазовото дъно) и контракции на тазовото дъно. А човекът получава кредит за измислянето само на упражнението? Чудя се кой ли е измислил клека?
Та, от тези „далечни“ времена, контракциите на тазовото дъно (както вече в името на науката ще ги наричам) се смятат за златен стандарт (и често за единствен) в консервативното лечение на инконтиненция, както и на смъкване на тазовите органи (пролапс).
Самият термин „златен стандарт“ убива един от основните принципи във физиотерапията, а именно за индивидуалния подход. Иначе казано, не даваме на всеки аспирин, преди да установим, че не е имал нужда от аналгин, когато го боли глава.
Проблемите в областта на тазовото дъно и тазовите органи са достатъчно неудобни за жените и се изисква смелост да говорят за тях. Поставяйки ги под общ знаменател, без грам индивидуализиране на тяхното възстановяване, ги обричаме на демотивирация и затворяне още повече във себе си. Да кажеш на всички жени „Прави 100 контракции на тазовото дъно на ден“ е почти толкова нелепо колкото да кажеш на жена, която изпитва болка по време на секс „Изпий две чаши вино преди това и няма да имаш проблем.“
Поставяйки ги под общ знаменател, без грам индивидуализиране на тяхното възстановяване, ги обричаме на демотивирация и затворяне още повече във себе си
Упражненията за тазово дъно, са също толкова “вредни”, колкото и упражненията за бицепс. И двата мускула са волеви, тоест можем да ги стегнем, когато пожелаем. Следователно можем да тренираме мускулите на тазовото дъно за същите качества, за които бихме тренирали всички други мускули, а именно издръжливост, сила, бързина.
За мен беше важно да ви кажа всички тези неща, тъй като са в основата на правилното и смислено упражняване на тазовото дъно.
Упражненията за тазовото дъно не са вредни! Но и сами по себе си едва ли ще доведат до максималния резултат, който може да се постигне. Причините да се провалят при възстановяването на тазовото дъно най-често са две:
Упражненията не се изпълняват правилно. (За повече информация как да се изпълняват правилно скоро ще може да свалите безплатната ни книжка). Има изследване, което показва, че 50% от жените не изпълняват упражненията правилно. Те или стягат други мускули, или не изпълняват правилно техниката, изпълняват ги от лоша позиция или избутват надолу и т.н
Тазовото дъно има нужда от отпускане, преди да го тренирате. Нека ви дам един пример. Свийте си максимално ръката в лакътя, така че да стегнете бицепса. Сега се опитайте да го стегнете още малко. Не се получава. Това е така, защото един мускул за да може да се съкрати, първо трябва да се удължи. (За който си спомня плъзгане на актин и миозин от часовете по биология). Това се случва и когато се опитваме да правим упражнения за тазовото дъно, когато то вече е един вид в хупертонус. Важно е да обърнем внимание, че това не го прави силен. Даже обратното.
Сега сигурно се питате как да разберете дали тазовото ви дъно е в хипертонус преди да започнете да правите упражнения. Най-обективния начин е с мануален преглед. Въпреки това има няколко насоки, които могат да доведат до съмнения за хупертонус, а именно болка при проникване по време на секс, болка при поставяне на тампони, чашки, тренажори и др. Веднага след раждане, разбира се, няма защо да се притеснявате от тази възможност и тогава е добър момент да имате програма за упражненията.
Ако трябва да обобщя, бих казала, че упражненията за тазовото дъно имат своето място във възстановяването на тазовото дъно, но също толкова голямо, колкото и отпускането им. В чест на истината, за всеки тазово-дънен терапевт е по-трудно да научи жените как да отпускат, отколкото да стягат тазовото дъно. За това е важно още със започване на тренировките, да сме сигурни, че можем и да стягаме и да отпускаме тазовото дъно.
За какво могат да бъдат полезни тези упражнения:
В ранните етапи на възстановяване след раждане
За опознаване на тялото и вътрешните усещания
За засилване на тазово-дънната мускулатура, когато това е необходимо.
За намаляване симптомите на инконтиненция и пролапс
Според мен е важно всяка една жена, независимо от възрастта или детеродния си стаж, да може да се свързва с тази зона и да усети каква функция има. По-натам ще си говорим и за ползите от осъзнатостта за тялото, за тренировките ни, за сексуалния ни живот и т.н.
Източници:
Bø K, Herbert R. There is not yet strong evidence that exercise regimens other than pelvic floor muscle training can reduce stress urinary incontinence in women: a systematic review. J Physiother. 2013; 59(1):159-68. [ Links ]
Bø K. Pelvic floor muscle training is effective in treatment of female stress urinary incontinence, but how does it work? Int Urogynecol J Pelvic Floor Dysfunct. 2004; 15(2):76-84. [ Links ]
Bø K, Finckenhagen B. Is there any difference in measurement of pelvic floor muscle strength in supine and standing position? Acta Obstet Gynecol Scand. 2003; 82(12):1120-4. [ Links ]
Dietz HP, Erdmann M, Shek KL. Reflex contraction of the levator ani in women symptomatic for pelvic floor disorders. Ultrasound Obstet Gynecol. 2012; 40(2): 215-8. [ Links ]
Mørkved,S. Bø K. (2014) Effect of pelvic floor muscle training during pregnancy and after childbirth on prevention and treatment of urinary incontinence: a systematic review. British Journal of Sports Medicine,48, s. 299-310
Neumann PB, Grimmer KA, Deenadayalan Y. Pelvic floor muscle training and adjunctive therapies for the treatment of stress urinary incontinence in women: a systematic review. BMC Womens Health. 2006; 6:11.
